tourism in Bulgaria, Bulgaria, Kovachevitsa, travel in Bulgaria, places to visit in Bulgaria
на път, снимки

Kovachevitsa on my mind

 

Now make sure you copy-paste the name when you start looking for it in Google because the spelling in English is something!

This blog does not obey time but rather the author’s laziness, so we are starting the year with a blog post way overdue from November 2015. Back then Rossy and I took a long weekend off and went to Kovachevitsa for tree things mainly: to sleep, to eat and to take pictures!

Continue reading

Standard
shoes, new shoes, mangoshee
други...

Mangoshee: Life is aways better with new shoes

Понякога дори аз не успявам да удържа изкушението от женско парти. Така една вечер се оказахме в ателието на Мариела Скендерова, дизайнер на чантите Kipra и обувките Mangoshee, с по чаша вино в ръка около купища обувки, чанти, панделки и различни джвъджки.

Какво е Mangoshee и Kipra

Continue reading

Standard
полезни

За немския с любов

Едно от най-добрите решения, които взех през 2015 беше да започна отново да уча немски. С немския имахме сложни отношения и тръгнах с нагласата, че няма да е лесно. Опитвайки се да избегна всякаква скука и уроци след работа, реших да пробвам със Сугестопедия. Допитах се до приятелка, след 24 часа бях на интервю и следващия понеделник се оказах във “Вихровения”.

Continue reading

Standard
Growing old
други...

Growing old

Тази седмица сутрините ми започват с Антъни Бурдайн и новия сезон на “Parts Unknows”. Обсъждайки дали Марсилия е истинската Франция и защо французите не харесват града, Бурдейн каза: “Бих се пенсионирал тук. Което е добър критерий за място.”

Continue reading

Standard
IMG_7083-002
други...

Puglia and a bit of Basilicata

(For the English text please scroll down)

Първата ми среща с Бари беше през 2006. Пътувахме с влак, който тръгва от Милано за някъде в Калабрия. Хванахме го в Емилия-Романя и трябваше да ни остави в Поликоро, Базиликата. Цялото пътува е нещо от сорта на 16 часа. Към обяд спряхме в Бари за почивка, да почистят влака и после още на юг. Ядохме нещо сладко, което накара Росана (италианската ми сестра от друга майка) да възкликне: Оооо, това трябва да го опиташ. Разходихме се малко навън и обратно на влака.

Девет години по-късно Бари се оказа чудесен. Старият град е като приказна мини южна Италия – толкова пъти не съм се губила по толкова чудесен начин от Венеция насам (пак през 2006). Красиво море, хубава храна, малки улички. Прословутите малки улички, които по всяко време те карат да се чувстваш все едно си в нечия кухня. Защото кухнята е там само зад едно перде или направо на улицата, където жените правят паста, а мъжете пушат и гледат мачове. През деня всичко е празно. И така до към 20ч. когато отварят неподозирани барове и заведения; вадят се маси на улицата; хората се редят под прозореца на Мария за пържени картофени понички, на ъгъла за фокача и бира или за пица и бира, кой каквото; даже ходят на църква. Колкото и пъти да се загубиш в целия този мравуняк под пране покрито с найлони все е малко.

Continue reading

Standard