Три месеца по-късно, ето и пост за Рим.
Ходихме в Рим, защото родители им искат да ги заведа от години. Не да отидат на екскурзия и да ги преведат през цялата страна в автобус за седмица, а да ги заведа аз. Това най-накрая се случи, но понеже ги водя аз, нямаше как да не ги кача на влак (който първо изтървахме) и да ги заведа и в Неапол, но за Неапол друг път. It’s another story.
В средата на април верният ми Мак (мир на праха му) претърпя злополука и влезе в сервиз, където в крайна сметка и остана за части. Не е нужно да обяснявам, колко е важна машината, за човек, който прави всичко на нея. От почти четири години насам лаптопът беше личен и служебен, не беше рестартиран за първите 2+ години и въобще беше едно естествено продължение на ръцете ми, с което си вадих хляба и не само.
За късмет, точно в момента в който се чудех какво да правя ми се обадиха от Microsoft България с въпрос дали искам да направя user review на Windows 10 и спасиха положениетo. След теста ползвах Windows 10 на лаптопъ на Роси и в крайна сметка от няколко седмици съм със служебно Леново. Та от тест минах на реалността всеки ден да ползвам Windows 10 за служебни цели паралелно с новия ми Мак.
