малко мисли…

Да поговориш с десетгодишен

В неделя имахме по-необичаен “Спри и помисли”. От отзад напред.

Във втората част Дянко ни направи workshop за мебели от книги. И понеже с него сме коментирали, че у нас няма само холна маса и че съм измислила перфектната, ама все няма пари за нея, той ме помоли да се включа. С Искрен се “състезавахме” да сътворим мебел от книги, дъски, меки връзки за казанче и други налични във всеки дом неща. И да, спечелих с един глас. Стига съм се хвалила.

В първата част играхме Darplay. Накратко, хората се разделят на групи от по трима, всеки тегли въпрос или тема и има три минути да говори по нея. Никой няма право да го прекъсва. Полезно и интересно упражнение, особено ако човек има проблем да изразяваме мислите и мнението си. Не че блогърите имаме проблем с това. Или поне аз нямам.

В единия етап на играта аз се паднах в една група с Венета и младият господин Петър Петров. Пепи е десетгодишния син на Пламски и Глория, с който си поговорихме за разни неща. Например, ако беше кмет на София, Пепи би вавел часове по бизнес мениджмънт и изучаване на различните религии в училищата. Още по-интересен разговор проведохме за страховете и смъртта.

На фона на всички крайно невъзпитани деца, който срещам редовно в трамваи и прочие, които рушат, псуват и си мислят, че колкото по-тъп си, толкова по-готин си, Пепи за пореден път ми доказа стара истина. А именно, че няма “децата едно време” и “а пък децата днес”. Не толкова поколението има значение, колкото семейството. Винаги ще има зле възпитани, отвратителни деца, но и винаги ще има деца като Пепи. Има надежда, спете спокойно.

*добичката на снимката я снимах миналия път преди самата сбирка

Standard

4 thoughts on “Да поговориш с десетгодишен

  1. Много си права, но има едно НО. Освен семейството, важно и сред какъв кръг хора си. Макар, основна роля да играят родителите, понякога е невъзможно да отделиш достатъчно време на детето си, особено ако те съпътстват проблем след проблем, че да му обясниш, че не трябва да взима пример от някой деца.

    Колкото и да не ми се иска да го казвам, едно от най-добрите училища си е КАЗАРМАТА, която вече е минало.

    Вероятно всеки мъж, който е бил в казармата, си спомня за какви глупости става дума. И макар, да не одобрявам повечето неща, които видях там. Смело твърдя, че ми е помогнала до голяма степен при оформянето на характера ми и начините за решение на проблемите.

    Въпреки, че още преди да вляза в казарма бях културен и уважавах хората, там още повече научаваш, че трябва да се съобразяваш с кого и как говориш.

  2. малко завиждам, защото аз съм виждала само от другия вид деца – “крайно невъзпитаните деца” :)
    всичко това обаче е успокоително – не всичко е изгубено..
    :)

    бтв, къде може да се види снимки на масата, която си сътворила? имам някакви идеи да си правя и аз по-натам.. :)

    готина и пухкава добичка :) – не ме е страх от такива, ама предпочитам да ги гледам на снимки ;))

  3. Искрен says:

    Много съм съгласен за семейството..
    Аз първо играх с майка му на ДАРПлей, а в следващата игра, когато всеки трябваше да си измисли въпрос, и с Петър – въпросният млад господин.
    Винаги е приятно да срещаш млади хора, които са любознателни, възпитани.. и мислещи!

  4. Изивнявам се, че ча днес отговарям.

    @Андон, не знам, нямам деца, но се надявам да имам време за тях. Вярвам, че първия фактор е семейството и чак после училище, общество и т.н

    @Лита, май няма още, ама не е кой знае какво. В някакъв момент ще има и видео.

    @Искрен, абсолютно!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *