С този пост официално ставам един от онези хора, които снимат тревички, мъхчета и каманаци.

Не знам защо, но повечето хора като вземат фотоапарат в ръце и се започва едно неуморно снимане на тревички, цветя и други такива пасторални. Понякога се получава. Аз не съм точно този тип, но…

Миналата неделя се разходихме до трън и Ерма. Вероятно помните снимките от летния трип. Есенна Ерма се естествно се оказа малко по-мрачна от лятна Ерма, но пък имахме време да разгледаме и скалния параклис на Св. Петка и изоставеният манастир Архангел Михаил над Трън.

По пътя през гората, като едно добро момиче с фотоапарат, и аз снимах разни трънки и глогинки. Но вижте сами.

Някъде в гората:

между клините

по скалите

срало мече на пътече, ама няма мече

трънки § глогинки

По реката:

там долу

тук горе

Водата:

Архангел Михаил.

Никой не знае от кога е изоставен манастира. Всички, които попитахме казаха: “Не знам, аз от както се помня е така.”. На времето Людмила Живкова поръчала да се п0строи навес над църквата, за да не се руши допълнително от снега и дъжда. Въпреки това сградата е в лошо състояние. Многократно разбивана от иманяри. Запазена е минимална част от стенописите, а тези които се виждат са видимо повредени. Олтарът е разбит, Богородицата на стената зад него е в дупки, а куполите имат огромни процепи. От сградата, където са живели монасите, са останали само основите.

Всяка година на Архангел Михаил местните хора дават курбан на поляната пред църквата. Месото, казаните, масите и всичко необходимо за събирането се качва на гръб.

Last but not least, големи благодарнсоти на Иван Ралчев за хубавия ден. :)