портрети

Портрети: Станимир

Дай ми апарата!*

 

Познаваме се от 15 септември 1997. Тук той винаги казва, че всъщност е от една година по-рано, но аз не си спомням.

Той вероятно е човека, който най-много ми е спасявал задника. Прибирал ме е от улицата в буквален и преносен смисъл. Вероятно е и човека, който ме познава най-добре.

Той е единственият мъж, който ми е правил кафе сутрин. Всяка сутрин точно както го обичам, оставено в голяма термо чаша до лаптопа.  А веднъж открадна украса от някаква сватба за мен, защото сметнал, че ще ми хареса.

Има труден характер. Ужасно е инат, но пък е упорит и се скъсва от работа. През останалото време скача с бънджи, кара ски и кънки, ходи на яхтинг, рафтинг, гмурка се и учи шведски. Пече мъфини.

Прави най-яката домашна торта Гараш. Обича пингвини. Пее песни с “У-у-у-у”. Пада си по Мураками и П.Г. Удхаус. Като дете е чел много енциклопедии, в следствие на което знае купища неща, които рядко ти трябват в ежедневието.

Много е добър на “Филми” и на “Асоциации”, не чак толкова на “Монополи” и на “Скрабъл”.

Ако искаме, сме най-добрия екип на света. Ако се караме, се мразим изключително сърдечно.

Изкарва ме от нерви както никой друг на света. Това, че ми е супер важен доста му помага.

Скоро заминава на далеч. Ще покори света and swing when winning.

 

 

* “Дай ми апарата!” e емблематична снимка, която се случва от 1999 насам, почти всеки пък, като реша да го снимам.

 

Standard

5 thoughts on “Портрети: Станимир

  1. Сис says:

    Широка, заслужена усмивка и ще ти потърсим скоро евтини билети до Стокхолм ;-)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *