лични

TEDxNBU като психотерапия

Kогато Деси ме покани да говоря на TEDxNBU, просто нямаше как да кажа “НЕ”. На петата секунда знаех, че мога и трябва да говоря само за едно и че няма да е лесно.

Истината е, че не говоря и не пиша за Иво. Рядко произнасям името му. Мисля, че никой от приятелския ни кръг не говори публично, високо или лесно за него. Причината е проста: твърде болезнено и емоционално е.

В петък нямаше как да застана пред НБУ и да не говоря за Иво. Първо, защото ако някой го заслужава, това е той. Иво може само да служи за пример. Второ, няма как да говоря за “ентелегентно” и да не говоря, за човека, който го създаде, даде му душа и го направи това, което е дори днес. Трето, Иво Ташков е твърде важен на НБУ.

За мен, в личен план, TEDxNBU успя две неща: да ме накара да преборя страха си да говоря открито за един от най-важните хора в моя живот и отново да направи НБУ едно прогресивно и изпълнено с положителни емоции за мен място. След 2007, всичко там ми напомняше само какво повече няма да бъде и университетът беше тъжно място за мен. В петък този период май свърши.

Standard

5 thoughts on “TEDxNBU като психотерапия

  1. Събина, радвам се, че съм те побутнала леко да направиш нова крачка. Радвам се, че говори и то точно така както го направи – с душа и сърце, за човека и идеите, които обичаш и в които вярваш. Благодаря, че каза “Да”

  2. Pingback: Блогърите за TEDxNBu |

  3. vesselina says:

    Ивчо беше голям пич! НБУ наистина щеше да е по-хубав с него. Дано да му се е случило най-хубавото на небето! Браво Събина, че си говорила за него!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *