блогърски, лични

Преди 30

 

Лус ме поканил да разкажа за успехите си преди да навърша 30 – възраст, до която все още имам малко време. И понеже нещо все със снимки ви мъча, нека попиша малко.

Не харесвам думата “постижения”. Не съм от онези, които си поставят цели и обръщат света, за да ги постигнат, което не означава, че не работя за нещата, които си наумя. Просто по-скоро съм от тези, които улавят шансовете и се опитват да извлекат максималното от тях. Нека максималното, не се чете като материалното.

работа и кариера: не се занимавам точно с това, за което съм си мечтала, но не се оплаквам. Везната с плюсовете и минусите на работата ми през повечето време е в баланс. Не съм кариерист, дори да съм амбициозна.

да се оправям сама: винаги съм била самостоятелна. Оправям се по-добре от доста хора, най-вече жени. Рядко имам проблем да нося отговорност, знам, че от колко по-малко хора зависиш, толкова по-самостоятелен си, но съм се научила и да искам помощ. Опитвам се да се оправям сама, радостното е, че когато се наложи, има и кой да ме спасява.Научих се и да питам, ако не знам нещо и да търся помощ, ако ми трябва. Да, знаете, че помага! Та, да, до колкото е вярно, гордея с това.

образованието: бях прилежна и любознателна, четях много, пишех още повече. Както се казва, бях един от младите, надеждни умове на департамента, който потъна в работа за заплатя.

местата, хората, опит: местата, на които съм била, нещата, които ми се случиха там, както и хората, които съм срещнах. И най-вече това, че им позволих да ме променят, да ме накарат да се замисля и да видя различни ъгли. Това, че се научих да давам шансове, е сред най-големите ми постижения.

и още, и още хиляди малки победи, които вероятно пропускам.

Разбира се, на фона на всичко това, хиляди неща не се случиха. На като тегля чертата, не е особено важно какво не се е случило, защото станаха много други неочаквани неща. Само през последните три месеца станах приемен родител и говорих на TEDxNBU. Дори само около Вихър има редица малки победи: първия път, в който пребори страха си да ме погледне, как за пръв дойде при мен, как постепенно се престраши да си играе с Пиер, как вчера дойде сам да си вземе бисквита от ръката ми.

Въобще непостигнатите неща не са чак толкова важни, защото животът пълен с незапланувани успехи.

 

 

 

 

Standard

8 thoughts on “Преди 30

  1. След 30 става по-забавно. Поне при мен е така. На 20 сееш, на 30 жънеш или поне вече не повтаряш грешките от на 20. А на 40 – чакам с нетърпение да разбера. Плащаш коктейлите или (както правят част от моите приятелки) спят с 20 годишни.

  2. Sabina says:

    хахаха еми, ако трябва и с по-млади мъже ще спим! знае ли човек, какво ще поднесе живота, важното е шансовете да се улавят! :Р

    бтв, това е игра, ако искаш и ти пиши :)

  3. жертви правим всякакви :D

    ако ми дойде музата мога да направя разбор на нещата, които си мислех, че са важни преди да навърша 30 – и какво се оказа по-късно

  4. Ха, аз до 25-тата си година учех и до 30 почти нищо не бях постигнал. Очаквах до 40 да мога да се похваля с големите успехи, но май ще трябва да отложа с още едно десетилетие :-(
    Да са живи и здрави онези, които още на 30 се имат за успели! Интересно с какво ще се занимават след това?

  5. Майк – 95% от големите надежди и пълните отличници, които познавам в момента са, хъммм как да го кажа – по средата на нищото.
    Най-успелите хора, които познавам са дори без висше.

  6. Въпросът е ти да се чувстваш ок с това, което си постигнал и да си постигнал това, което искаш, а не каквото трябва. Така че… успехи всякакви!

  7. Sabina says:

    @Майк, проблемът е, че си поставял конкретни очаквания. :) съсредоточи се, не върху това, което не си постигнал, а върху това, което си и ше видиш, че човек има успехи във всеки един момент от живота си. :)

  8. Pingback: Успех – простижения « Ankabanka's Blog

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *