лични

 

Понякога си мисля за мъжете, които са били влюбени в мен. Или поне малко са си падали по мен.
 

 
Защото си мисля, за всички мъже, към които аз съм имала чувства. За живота, който съм си представяла, че можем да имаме задно, за нещата, които съм си мислила, че ни свързват. И как не съм била права. Явно не съм била права, защото те всички са с някой друг и сигурно са щастливи. Или поне почти всички и се надявам да са щастливи.

 

И си мисля за онези мъже, които са си представяли живота с мен, как ли са си го представяли?  Колко ли точно са грешали.

 

ПП: Ако някога издам книга от типа “жени разсъждават за емоционалния си живот” (както ги нарича Комитата), ще включа този кратък блог пост.
 

Standard

5 thoughts on “

    • Sabina says:

      е не съм разбира се :) аз имам проблем да водя такива разговори с мъже.

  1. ти почвай да пишеш направо книгата, ами не ми говори с “ако някога”. Защото много добре ти идва да пишеш на подобни тематики – хем истинско, хем не сълзливо

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *