Заформихме разговор за опашките при откриването на нови магазини в България – H&M, преди това IKEA, Lidl, you name it. В последно време нямам никакво желание да споря, не само в Twitter, а по принцип.(Всъщност не е само в последно време, но това е друга тема.) Намирам подобни разговори излишни, но в случая ми се струва резонно да обясня.
 

Моето мнение е, че опашките и истерията около откриването на H&M и IKEA са проява на провинциализъм. Не толкова от страна на самите индивиди там, а на цялото ни общество. Ние сме малка, леко изостанала държава, обитавана от общество с редица комплекси, които няма нужда да си Харалан Александров, за да видиш. Продължаваме да се радваме и да смятаме за чест, че такива марки стъпват у нас. Продължаваме да благоговеем пред магазини, молове, витрини и други лъскавини, нормални колкото въздуха и водата на запад. Продължаваме да смятаме, че Оксфорд стрийт е най-задължителното място за посещение в Лондон, а Марияхилфер във Виена.

Не смятам обаче, че опашките пред H&M и IKEA могат да се сравнят с тези на откриването на Lidl или с тези за нов iPhone. Едното е опашка за очаквани ниски цени, другото е секта.

Радостта на опашките пред H&M и IKEA е провинциална и според мен може да се сравни с радостта при посрещане на Премиера в малък град. Той, малкият град най-накрая е бил почетен и всички са на площада и благоговеят. Само дето премиерът е там по работа, а H&M и IKEA не са нищо повече от магазин за дрехи и магазин за мебели, които просто идват да правят бизнес тук. С което не искам да каже нищо лошо нито за H&M, нито за IKEA. И двете са хубави марки и предлагат качествени неща. На IKEA са малко по-качествени обаче.

Разбира се може и да греша за проявата на провинциализъм. Може алергията ми към масови истерии да говори.