други..., събития

В събота на #tedxbg 2013

снимка: Христо Бояджиев

снимка: Христо Бояджиев

…осъзнах 2 неща за себе си.

Намерих позитивно обяснение за професионалния си път. Не бих го нарекла кариера и не искам. Не харесвам тази дума, носи в себе си усещане за цел на всяка цена. Никога не съм гледала на това, което правя като на кариера и никога не съм търсила път нагоре. Винаги гледам да ми е интересно и да има смисъл от това, което правя.  По тази и други причини, професионалния ми път има малко формата на делтата на река Меконг, както казваше Дайнов, въпреки че той го казваше за мисълта на Анастасия Мозер. Е след презентацията на @Joko вече знам, че това не е нещо лошо, просто съм Generation Flux.

После Иван Кръстев обясни защо е трудно да променим света – защото няма хора за тая работа. А хора няма, защото тая работа не е лесна и защото, ако крайната ти цел е да спасиш света, тая работа е и обречена. Само малките промени работят, а хората често искат просто да се събудят в един по-добър свят по техен модел, което няма да се случи. И най-лесното решение, както каза Кръстев, често е да си тръгнеш. И да си тръгнеш днешно време е лесно.

Та второто нещо, което си припомних за себе си е, че никога не ми е било лесно да си тръгна. Последната година и малко отгоре няколко пъти ми мина през главата, но си мислех, че не го правя от страх. Със сигурност има и страх, но просто – никога не ми е било лесно да си тръгна и смятам да се гордея с това.

ПС: Снимките на Ицо стават все по-добри, не мога да не му призная! Повече тук.

ПС1: А това, което Кръстев всъщност каза беше, не че тая работа няма да стане (видях такива коментари в Twitter), а че ще стане само ако не бягаме от проблемите и включваме се в групата на самураите, които работят за това света да става по-добър. Така че, не се услишвайте, а свършете нещо повече от писане в интернет.

Standard

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *