обществени

Хайде да сменим темата или защо общественият разговор за 30+ необвързаните се води по неприемлив начин

Майки с деца в Стокхолм

Седмици преди 31вия ми рожден ден изведнъж онлайн се появиха доста неща по темата за “старите моми”, жените, имането на деца, дори за съжителството без брак.

Първо искам да кажа, че термините “стар ерген” и “стара мома” трябва да се пенсионират. Няма вече такива хора. Думата е “необвързан” и да си необвързан след 30 отдавна не означава, че си самотен, депресиран, без опции, с мазна коса, милион прашасали книги, скучна работа с ниска заплата.

Необвързан след 30, без значение дали говорим за мъж или жена, все по-често означава човек с кариера и възможности; човек, който е пътува; човек с хобита; здравословен и разнообразен сексуален живот, съотвено опит; човек с кауза; свободен човек, който не познава себе си. Което не означава, че няма и такива обвързани хора.

Оправданието, че няма еквивалент на “single” на български, може и да мине пред средностистическите читатели, които продължават да дават пари за “24 часа” или пред хората, на които не им е ясно, че “стара мома” носи повече коментари, кликове и лайкове от “необвързана”. Няма как да мина пред огромната част от жените и мъжете, които авторката и статията (към която няма да ви пусна линк) се опитват да сложат под този знаменател.

По-важната тема обаче е начинът, по който се води целия обществен диалог за избора на все повече жени да нямат деца преди да навършат 30. Както и натрапчивото желание на много хора да обясняват как хабим живота и яйчниците си. Ако си мислите, че която и да е средно интелегентна жена над 28 не е на ясно, че с всеки ден след трийстата й година шансът да роди, повтарям РОДИ, не ИМА деца, намалява драстично силно ни подценявате. Най-малкото цялото общество, без инвитро клиниките, които правят пари от това, ни го напомня редовно.

Не казвам, че за това не трябва да се говори, въпросът е как. Едно е да изследваме това решение при все повече жени, друго е обществото колективно да ни хока и повтаря с покровителски тон как някой ден ще разберем, но ще е късно, как животът без деца няма смисъл и как по-млади няма да станем.

И въобще, хайде да сменим ракурса. Най-малкото защото има доста по-важни неща за говорене в обществото по темата за децата. Например: как се възпитават вече родените, какво образование получават. Или огромната липса на семейно планиране, на което в България все още се гледа като на нещо почти демонично, чиято идея е да лиши жените от радостите на майчинството. Да сме честни, правенето на деца в повечето случаи не е геройство. Трудната работа започва след това.
Да сменим гледната точка и да поговорим за ниската култура на българина да осиновява. Нека да сме наясно, ниската раждаемост не е големия проблем на България, дори не съм сигурна до колко е ниска. Големият проблем е, че повечето от тези деца не остават в България за сметка на застаряващото ни население. Проблем са големият брой деца без родителска грижа, законовите уредби около тях, начинът им на живот и проблемите по задомяването им.

Това са проблеми на обществото. Дали аз или която и да е жена над 30, с партньор или не, е използвала яйчниците си не е проблем на обществото, това е личен проблем.

И понеже това е личен блог, нека да е лично. (Почти) На 31 съм. Наясно съм, че шансовете да родя намаляват буквално докато пиша това. Наясно съм, че ако искам да родя преди 35 трябва да започна да работя за това в момента, в който пусна този пост. И все пак в този момент, това не изглежда като правилно отношение към живота ми. На 31 съм и не съжалявам, че нямам деца. Не знам дали ще имам деца, още по-малко дали ще ги родя. С което не казвам, че не искам. Може би някой ден ще съжалявам, може би не. Кой знае.

 

Standard

One thought on “Хайде да сменим темата или защо общественият разговор за 30+ необвързаните се води по неприемлив начин

  1. Pingback: И на 40, като на 30 – всеки има изисквания към теб at Smiling

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *