лични

It’s about love you fool

любов

Вчера бяхме на сватба. Ако следите този блог или мен от достатъчно години, вероятно имате бегла представа колко не харесвам сватби. Вчера бях кума и това беше най-приятната, не-стресова, изпълнена с любов сватба на която съм била.

Оженихме двама души, които се обичат колкото целия свят. Беше семпло, красиво и емоционално. Бяхме малко хора, нямаше нищо излишно, само много, много любов. И за пореден път си давам сметка, че това което мразя в начина на провеждане на огромното количество сватби е иманно това че кичът, церемонията, пиенето, яденето, DJ-a, купищата роднини някак взимат превес над любовта, успяват да я засенчат и принижат до брой ракии.

Вчера всичко изглеждаше толкова просто, лесно и искренно, както би трябвало да изглежда любовта. Всичко това на фона на почти постоянните разговори за провалените ни връзки, празните ни очаквания, нощите сами и сексът, който не ни води никъде. На фона на всичките разминавания – във времето, характерите, визият за живота, плановете. Разговори, които ме изморяват дори повече от нефункциониращите връзки в живота ми.

Днес (след вчера) силно си мисля, че всъщност бих се радвала да съм омъжена. Бих се радвала да се прибирам при един и същ човек, да мога да разчитам на един човек, да имам обща визия с някой. Мисля, че бих била добра в това, да съм част от това – да съм един от двама, които са един. Всичко, което беше нужно, за да се почувствам така беше любовта на двама други хора. И всичко това са сложни изречения, които казват нещо просто – бих се радвала да намеря любов.

Любовта трябва да се пазнува. Според мен без други шумни подробности да я засенчват, но трябва. Не защото има недостиг на любов в света, а защото любовта не е достатъчна.

Standard

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *