малко мисли…

Вагина, цикъл, женственост

вагина, цикъл, женственост

“Вагина, цикъл, вагина, цикъл, вагина, цикъл.”

Тъй като се заформи спор около вагината като белег на женствеността, нека обясня моята гледна точка. Знам, че цялото нещо отшумя, но все пак.

Имам вагина, имам и цикъл, още диабет, кофти нокти и стомахът ми е чувствителен. Но никое от тези не ме определя като жена, още повече като човек. Въпреки че всеки пък като кажа, че ми се гади или съм подута се намира някой да намекне, че съм бременна.

Не смятам, че вагината или цикълът ми са определящи за мен като човек, защото като ми дойде просто пия болкоуспокоителни и си гледам да не излизам. Ок, понякога предният ден викам на хората и съм крива, но всеки има такива дни. Колкото до вагината ми, не ме определя поради простата причина, че дори когато овулирам и искам да разкъсам дрехите на случайно усмихнали ми се мъже, умът ми пак се намесва и не го правя. И пак умът ми, в комбинация до някъде със сърцето ми, в такива моменти ме тласкат към човек(а), който е в живота ми и с който вече имам такива отношения, а не към охраната на сградата… примерно!

Така че, не, половите ми органи не ме правят жена и не са единственото определящо за женствеността ми. Защото ако играеха на вагина, ум, сърце, сърцето ми винаги щеше да печели, ако ще и Спок да се включи в комбинацията. Въобще докато имам мозък и сърце, вагината ми ще е просто орган.

А и да не забавяме, че милиони хора се чувстват жени без да имат вагини, да не казвам, че често са по-жанствени от много от нас. Две думи, едно име – Лавърн Кокс!

ПП: Не знам защо, но реших че този пост има нужда от среднощно селфи по пълнолуние. Размазано!

 

Standard

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *