малко мисли…

Know, Share, Love

Скопие

Няма начин да не сте видели линкът “The 36 questions that will make you fall in love” . Според мен дори фактът, че сядаш да отговаря на въпроси гледайки някой в очите и с ясната идея, че го правиш за да се влюбите, говори че вече имаш вътрешната нагласа да искаш да опиташ нещо с този човек. Tрудно си представям някой да седна да прави опити да се влюби в Бареков например, дори и за да опровергае експеримент.

Всъщност 36те въпроса просто ти дават шанс да опознаеш човека отсреща. Двустранно и чрез споделяне.

That’s the way it goes: eдин ден се чудиш дали да отговориш на личното съобщение на някой непознат, а после бързо и без да разбереш как знаеш как си пие кафето; къде и как обича да бъде докосван; какви сериали гледа; за развода му; странностите; бившите; нещо за колегите; къде е пътувал; каква музика слуша; как да го зарадваш; как да го ядосаш.

По-често с опознаването идва обичането, от колкото отблъскването.

Първото ми посещение в Скопие беше мрачно, кратко, невпечатляващо – исках по-бързо да се махна от там. Второто се завъртя около добра компания, добра храна, слънце, път и нови неща. Третото – срещи с готини хора, някои за пореден път. И паметниците вече не ми изглеждат чак толкова безумни, храната и бирата – още по-добри, хората – все така гостоприемни, приятни, работливи, ясно осъзнаващи реалността на Македония.

Харесването ще да е крива. Споделянето и познаването те изкачват по нея, а рутината май е това, което те събаря.

 

Standard

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *