малко мисли…

Попитай майка си

Вчера си говорихме с майка ми за ражданията. Говорим си абсолютно всеки ден освен ако не съм в чужбина. Около всичко, което излезе за мъченията по време и след раждане в България се замислих за нейното раждане. Знаех някакви малки детайли – как не й обръщали внимание в родилното; как почти избягала от там с мен (ние нямаме снимки с китки на входа); проблемите с кърменето; кистата на главата ми, която позната открила и тайно изрязали вкъщи заедно със съприга си хирурс, за да не ни приберат с майка обратно в болницата. За щастие имаме доста лекари близки семейни приятели, при това добри лекари, та доста неща са ни се разминали.

Снощи като заговорихме за моето раждане майка ми просто и ясно каза: всъщност беше много по-ужасно от колкото можеш да си представиш, защото цялата история не съм я казвала никога и на никой. Аз съм родена преди 30+ години, но това не пречи днес да чуваме абсолютно същото от млади майки, които раждат сега. Всеки иска да си вземе бебето и да се измъкнат живи и здрави. Повечето мълчат. Вероятно, за да не притесняват близките си, за да не помрачават щастливия момент, защото сме свикнали, че ТУК Е ТАКА!

И ако си мислите, че това не засяга и вас, че на вас не може да ви се случи, че ще платите едни пари в частна клиника и всичко ще е наред, явно не е така.

Крайно време е да приемем, че това не са измислиците на хормонално нестабилни жени, които четат твърде много БГ мама и ню ейдж литература. И че ако искат да раждат рисковано по домовете си, може би бягат от по-голямо зло. В крайна сметка, ако не смятате че това засяга и вас, питайте майките си.

А ако познавате някой, който е раждал скоро и иска да направи нещо по въпроса лошото изживяване да не се повтаря, може да ги свържете с “Родилница”.

 

Standard

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *