комикс: Иван Петков за Daily Depresso
лични

В името на народа*

Днес се навършва една година от “раздялата” ни с Hop (все още така я наричаме на галено). Преди една година към 10 сутринта започнаха да ни викат един по един в “шефския” кабинет. Причината беше, че предната вечер целият екип изпрати писмо и покана до мениджмънта за разговор на тема на къде отива компанията, какво се случва с мисията, визията, продуктите и ценностите, които я правеха това, което беше.

Времето беше същото като днес – сиво и мрачно. След около два часа, два часа и половина 5 човека (все жени между другото) бяхме без работа. В рамките на месец – общо 10.

В края на Август все пак взех решението, че ще съдя компанията. Тръгвала съм си много пъти, но не и така.

Обмисляйки решението да заведа дело имаше различни “против” споделени от различни хора, например:

“България е малка, ще ти излезе име, че съдиш работодатели. Кой ще те наеме след това!”

“Наистина ли искаш да се занимаваш още година може би и повече с тези хора. Сложи всичко зад гърба си и продължи напред.”

“Ами ако загубиш, кой ще плаща адвокатите? ”

Включително: “Парис е шеф в Google, сигурна ли?” 

Hop Online, дело срещу работодател

It’s all business

Една от много лъжи, които чухме беше: It’s all business. Обаче истината е, че всичко беше адски лично. Не просто защото бяха подбрани определени хора, а защото всички вярвахме в тази компания, в човека зад нея, в работата си и в екипа. Това е първата и единствената компания в живота ми, за която съм била на 100% мотивирана да работя; в която съм се чувствала максимално ценена; свободна да експериментирам, да уча, да се развивам. Първата работа, на която нямах усещането, че губя огромни количества време без да постигам особени резултати. Това е първата компания, в която ми е минавала мисълта, че искам да се пенсионирам and that says it all.

Причината все пак да реша да се съдим не бяха парите.

Беше натрапчивото усещане, че няма значение колко работиш, колко добър професионалист си, колко си харесваш работата, колко се стараеш, колко си дал на компанията и екипа. Нищо от това, за което ти е казвано, че си ценен няма значение. Накрая офисният луд или някое шефче могат да разполагат с живота ти.

И това е проблем защото, ако нищо от горното няма значение why give a fuck. Ако нищо от горното няма значени, как намираш мотивация всеки ден да ходиш на работа? Защо да се стараеш, защо да си даваш зор, защо да ти пука. А не е лошо да си мотивиран защото все пак всички трябва да продължим с живота си, да си намерим следваща и следваща работа, да прекарваме 7-8-10 часа на ден правейки нещо, за което ни плащат.

 Изводи и митове

 

  1. Хората не си знаят правата. Дори млади, образовани хора на високи позиции не си знаят правата. Голяма грешка. Консултация с адвокат е около 30лв и отнема 30 минути, които могат да ви спестят много нерви и да ви изкарат доста пари. Най-чистосърдечно ви съветвам да минавате през адвокат преди да си подпишете трудовия договор и отново когато се стигне до прекратяването му. И преди да решите се консултирайте с поне двама адвокати.

  2. На 90% е сигурно, че ще си спечелите трудовото дело: Ами не е точно така защото има твърде много неизвестни. Най-вече високият шанс работодателят да изкара фалшиви документи, да презначи целия отдел и за го закрие и други такива, които са честа практика за българските работодатели. Малко по-малко вероятно е да имате проблеми с голям междуданоред бизнес, заради завишения контрол над тях и страха от дело в държавата майка.

  3. Ако все пак решите да го правите, мълчете си и спазвайте процедурите. Не ходете да уведомявате бившия си работодател, да го заплашвате или да се пазарите. Ако сте сигнали до момента да се съдите, те не са направили нещо както трябва – нарушили са закон. Направеде обратното и бъдете изрядни. Съдът всъщност работи – бавно, но работи.

  4. Осигуровките са важни. Никой не се кефи огромна част от парите му да отиват в празни държавни дупки, но истината е, че ако се стигне до раздяла с компанията и съд, можете да си търсите само парите по документи. И когато тръгнете да ги съдите за 6 заплати има разлика дали там пише 800лв или 2 000лв.

Hop Online, дело срещу работодател

И в крайна сметка съветвам ли ви да го направите? Да! Най-малкото отидете и говорете с адвокат, за да ви разясни шансовете.

Направете го просто защото масово работодателите си мислят, че разполагат с вас и живота ви и могат да си правят каквото искат. Могат да искат от вас 10-12 часа работа на ден всеки ден и постоянно да ви обясняват как не сте достатъчно мотивирани, за да ви повишат или увеличат заплатата, но могат и просто да ви махнат без да им мигне окото.

Направете го, защото огромна част от работодателите всячески се опитват да заобикалят всякакви закони – да, да правиш бизнес в България не е лесно или евтино, но правилата са, за да се спазват. И правилата все пак защитават по-слабата страна – служителите, които (виж точка 1) рядко го знаят.

Направете го, защото животът е твърде кратък за да оствите някой да се ебава с вас.

* Така започват съдебните решения в България. Така започва и моето, в което се казва че печеля делото.

 

Standard

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *