други...

Puglia and a bit of Basilicata

(For the English text please scroll down)

Първата ми среща с Бари беше през 2006. Пътувахме с влак, който тръгва от Милано за някъде в Калабрия. Хванахме го в Емилия-Романя и трябваше да ни остави в Поликоро, Базиликата. Цялото пътува е нещо от сорта на 16 часа. Към обяд спряхме в Бари за почивка, да почистят влака и после още на юг. Ядохме нещо сладко, което накара Росана (италианската ми сестра от друга майка) да възкликне: Оооо, това трябва да го опиташ. Разходихме се малко навън и обратно на влака.

Девет години по-късно Бари се оказа чудесен. Старият град е като приказна мини южна Италия – толкова пъти не съм се губила по толкова чудесен начин от Венеция насам (пак през 2006). Красиво море, хубава храна, малки улички. Прословутите малки улички, които по всяко време те карат да се чувстваш все едно си в нечия кухня. Защото кухнята е там само зад едно перде или направо на улицата, където жените правят паста, а мъжете пушат и гледат мачове. През деня всичко е празно. И така до към 20ч. когато отварят неподозирани барове и заведения; вадят се маси на улицата; хората се редят под прозореца на Мария за пържени картофени понички, на ъгъла за фокача и бира или за пица и бира, кой каквото; даже ходят на църква. Колкото и пъти да се загубиш в целия този мравуняк под пране покрито с найлони все е малко.

“Bari,
Три думи: море, маслини и камъни. Километрите минават докато караш в колата, от едната страна на ръка разстояние от морето, а от другата – стари маслинови дървета, извити като каучукови склуптури. Водате е азурно синя, което е легитимна дума за синьо на италиански м/у другото –  azzurro. Пак сме там извън сезона, но ние живеем извън сезона и така ни е добре. След Полинияно и Монополи стигаме

Lecce

… и неговите ужасно зловещи папиемаше кукли. Всичко е от камък, а катедралите са орнаментирани като шарлота с накацали гълъби. И жената със строгия поглед, която ни донесе най-страхотната бира artigianale и на въпроса има ли wifi ми се скара: Не, тук се разговаря. Някой ден ще с върна да разгледам гробищата на този град.

matera, Basilicata, Italy

Матера и Базиликата

Имам спомен от 2007 как минахме край Матера (май не е било Матера, но аз осем години живях с идеята, че е) и ми останаха очите в каменните къщи на хълма. Много исках да спрем, но нямаше как. Обаче се върнах. А Матера е вълшебна и беше много, много щедра към нас с изложението на националния клуб на Fiat 500 и всичките сирена, хляб, бира и изключителни гледки. Защото Италия е едното място на света където можеш да ядеш хляб топен в зехтин с лук и да не искаш момента да свършва. Никога! Пак там, на площада сред всички прекрасни Fiat, възрастен мъж ми каза:

“Тези коли дето ги снимаш са красиви, но най-интересните са онези две – червената и бялата. Червената се казва “Калинката”, има само 4 такива в целия свят. Правената е изцяло на ръка!”

“Сигурно е много скъпо да се поддържа такава кола” – казвам аз

“Е, като с хубавата жена е. Ако я обичаш, сметката няма значение!” – защото Италия.

 

Alberobello, Puglia, Italy, trulli

Алберобело

Най-туристическото място, на което бяхме. Да, красиво е. Още повече, че хванахме златните часове, но имаше толкова много туристи и сувенири, че не беше моята Италия.

А моята Италия е Италия на диалектите; ръчно правените колите с калинка на капака; малките тесни улички минаващи през нечия кухня и под прането; старите маслини; безкрайните пътища, които уж повечето съм ги пътувала, но все има още и още. От тази година е Италия на бирата artigianale. Едно време казвах, че моята Италия е южна Италия, но не е точно така.

Иначе южна Италия не е за всеки. Не е Рим, Венеция или Милано, но ще те приеме на неразбираем език, ще те приюти, ще те нахарни, ще ти покрещи под прозореца, ще ти направи кафе и ще ти кажа, че трябва пак да дойдеш, защото be, Italia e tutta bella, si deve vedere!

*      *     *

Bari, Apulia, Puglia, Italy

My first meeting with Bari was in 2006. We were on a train headed from Milan to somewhere in Calabrian. We got on it in Emilia-Romagna and it was to take us to Policoro, Basilicata. The whole ride lasts about 16 hours. By noon we were in Bari for a break – the train needed to get cleaned and then we were to continue south. We ate something sweet that made Rossana (my Italian sister from another mother) exclaim: Ooh, you should definitely try this one!; we had a walk around the station and back to the train.

Nine years later Bari turned out to be marvelous. The old town is a south Italian fairy tale – I haven’t been lost so many times in such a wonderful way since Venice, which was again back in 2006. Beautiful sea, great food, little streets. The famous little streets that at all times make you feel as if you are in someone’s kitchen. Because the kitchen is right there behind a curtain or on the street, where the women make pasta and the men smoke and watch soccer. It is all calm during the day and until 8 pm. Then unsuspected bars and places to eat open doors; tables are pulled out on the street; people wait in line before Maria’s window for Zeppole, for focaccia and beer or pizza and beer, or even go to church. It doesn’t matter how many times you will get lost in this anthill under laundry covered with nylons to protect it from the rain, it’s never enough.

Bari, Puglia, Italy

Puglia (Apulia in Italian btw)

Three words: sea, olives and stones. Kilometers pass while you drive with the sea on the side of your fingertips and the other – old olive trees bent like rubber sculptures. The water is azzurro, а legitimate word for blue in Italian. Again we are there out of the season but that is how we roll. After Polignano we get to

Lecce

…with its incredibly creepy papier-mâché dolls. Everything is made of stone and the cathedrals look like stone Pavlova cakes with pigeons on them. And there is the stern looking woman which brought us amazing artisanal beer and to the question is there WiFi scorned me: No, here we talk. One day I will be back just to visit the graveyard.

matera, Basilicata, Italy

Matera and Basilicata

I have a distant memory from 2007 how we passed by Matera (it turned out it was more like Potenza but for eight years I believed it was Matera) and I was captivated by the stone houses on the hill. I so wanted to stop, but we couldn’t. However there I was back. And Matera was too good to us with the gathering of the Italian National Fiat 500 club and all the cheese, bread, beer and amazing views. Because Italy is the only place on Earth you can eat bread with olive oil and onion and want time to stop. Forever! And also there, on the piazza between all the amazing Fiats, a gentleman told me:

“Those cars you are taking pictures of are beautiful, but the really interesting ones are those two – the red and the white. The red one is called the “Coccinella”, there are four like it in the world and it was all made by hand!”

“It must be expensive to have a car like that?” – I said.

“Well, it’s like having a beautiful woman. When you love her you don’t care about the bill!” – because in Italy. 

Alberobello

The most tourist place we visited. Yes, it’s beautiful. Even more because we managed to catch the golden hours, but there were so many tourist and souvenirs that it just wasn’t my Italia.

Puglia, Italia

And my Italia is Italia of the dialects; cars made by hand with a Lady Bug on the lid; the narrow streets that pass through someone’s kitchen and under the laundry; the old olive trees; the endless roads, that seemingly I’ve all explored but there is always more. From this year, my Italia is Italia of the beer artisanal. I used to say that my Italia is south Italy but not anymore.

However, south Italy is not for everyone. It is not Rome, Venice or Milan, but it will greet you in an incomprehensible language, it will shelter you, it will scream under your window, it will make you a coffee and it will tell you that you must come back, because be, Italia e tutta bella, si deve vedere

Bari, Italy

Bari, Italy

Bari, Italy

Bari, Puglia

Bari, Italy

Bari, Italy

Bari, Italy

Bari, Italy

Bari, Italy

Bari, Italy

Bari, Italy
“Lecce,
“Matera,
“Matera,
“Matera,
“Alberobello,

“Alberobello,

Standard

2 thoughts on “Puglia and a bit of Basilicata

  1. Прекрасен текст и зашеметяващи, спиращи дъха снимки! Влюбих се в местността заради тях! Всички ли са Ваше дело?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *