други...

Епифанис

отношения между хората

epiphany
ɪˈpɪf(ə)ni,ɛ-/Submit
noun
1. the manifestation of Christ to the Gentiles as represented by the Magi (Matthew 2:1–12).
2. a moment of sudden and great revelation or realization.

Епифанис над тиган с вратни пържоли в масло с чесън и мащерка, предизвикани от рутинното им заливане с лъжижа.

1. Всичко, което искам в крайна сметка от живота е да има с кой да го споделям. И под кой имам предвид човек/хора. То
ва е старо прозрение. Имам ясен спомен за идването му в Италия през 2006. Новият елемент е, че този някой, или множествено число, трябва от своя страна да е говот да си сподели живота с кучето.

2. Имам нужда да се обграждам с мили, грижовни, отворени хора, които си вдигат телефоните, мерят си думите (поне когато разговарят с мен) и проявяват грижа. По някаква причина обаче привличам незадължително комуникативни хора, които са (леко) счупени, не си вдигат телефоните и като цяло ме въртят в кръга: аз искам нещо – правя опит – удрям на камък (няколко пъти) отказвам се – спирам – това ме депресира – решавам, че човек трябва да е проактивен иначе няма как да се случи каквото и да е – правя опит – удрям на камък.

И това е кръг, който завършва с изолация, която е приятна за останалите, но не задължително за мен. И която реално е невъзможно да се пробие, защото трябва да уважаваме социалните нежелания на другите, техните лимити и границите, които те поставят на отношенията ни с тях.

Истината е, че границите на някои хора да твърдя отвъд тези на нашето лично пространство и желание да сме с тях, а на други са недостижимо далеч, често като Западна държава през ’89та.

Между другото, пържлите станаха разкошни.

Standard

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *