лични

Телеграфно

Телеграфно

Имам нужда да пиша.

Ще е телеграфно и ще е лично, but who cares. Вече никой не чете този блог така или иначе. Вече никой не че блогове – точка. Бързата консумация на съдържание уби и тях.

Исках да пиша по един пост на ден от Стокхолм, но разбира се това не се получава. Първите шест часа родиха в главата ми около 200 мисли и 100 изречения. Не  мога да родя текст с увод, теза, обосновка и заключение, само изречения, които се предполага, че ще звучат много яко написани.

В самолета се събудих притеснена къде е Пиер и защо не го усещам върху мен.

Стокхолм е много красив през нощта. Абсолютно всеки прозорец свети и има звезда или свещи. Забравила съм колко е красиво.

Ужасно топло е. По-топло е от колкото в София – на няколко пъти ми стана лошо. Искам да се съблека. 00:45 е. Излизам от банята – с мокра коса, боса и по хавлия (не халат). Обикалям къщата така около 30 минути. Топло е, вярвайте ми. 

В банята. Нищо не говори по-категорично за интензитета на личния ти живот, както факта че сутринта откриваш, че бръснача ти е на около 6 месеца и е бил за смяна преди около 3. Това все едно не съм го казала. 

Стъпвам на килима. Хубаво е. Знаеш ли кое е още по-хубаво? Да имаш Вихър. 

Станимир за пръв път ме вижа изрусена. :)

Контактът за сушоара е до библиотеката. Разглеждам книгите. Спомних си, защо е най-близкият ми човек. 

Усеща се като вкъщи. 

***

Все така слушам това.

Standard

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *