лични

Френдс

Бинджнах целия FRINDS последните няколко седмици. Никога не го бях правила, а от както свърши съм гледала няколко откъслечни епизода по кабелната.

Също така си говорихме за дефинициите за “приятел” и колко различни могат да са за хората. Някои наричат така всеки, с който си пишат/пият от време на време. За други това е титла, която се дава трудно на малко и определени хора, които получават един по-специален достъп до нас. Все по-често “приятелите” не са хора, с които имаме контакт на живо, а някой с който можеш да си напишеш някакви лични неща в 3 сутринта на PM във Facebook. Понякога така е по-лесно, защото няма претенции и не се съдите, по-обективни сте един към друг.

Аз съм в групата на хората, които като кажат “приятел” имат предвид един по-специален тип човек. Нещо като роднина, с който не делим кръв и гени. Някой за който ти пука, с който се грижите един за друг, звъните си в 4 сутринта ей така да се чуете, ревете си на рамото, довършвате си изреченията, бихте си дали ръката един за друг. Зачетох се в някакви статии за психологията зад “Приятели” и как е дал свободата на едно цяло поколение да избира семейството си да има точно такива отношения с приятелите си – семейство без кръвна връзка.

Без да имам каквито и да е проблеми в отношенията със семейството си, си спомних, че това което ми липсва и което винаги съм искала са точно такива отношения с приятелите ми, като в сериала. Нямам такива от много години, като разбира се причините са много. Така се е случило, аз съм ужасен човек, загубата на Иво. Може би е нереалистино да мисля, че на 30+ щяхме да запазим отношенията си същите като на 20-25. Затова повече хора някъде там се женят и приоритетите в живота се променят, от там и приятелските отношения. И това е нормално. И ок, ако сте в групата за тръгналите по пътя на семейството и децата.

Може би и нуждата ми от такива групови отношения е и причината толкова да обичах времената в Хоп. Колкото и да бяхме различни и луди всеки по себе си, имаше усещането за близки отношения и любов между нас. Може би защото имахме общ враг, може би защото живеехме в илюзията, че животът е прекрасен и всичко ще е наред. Каквото и да е било, истината е че краят беше емоционално труден и ми трябваха 2 години да го преживея наистина. Вероятно, защото съм глупава, наивна и безкрайно емоционална. Никога не забравяме факта, че съм една изключително глупава и често зла женица като цяло. Която обаче thrives именно в такива отношения – които включват обща цел, грижа, любов и много смях. Но така де, изплувах.

Приятели и екипи има. Различни са в различните периоди от живота ни. Не знам дали нуждата ни от тях се променя обаче, защото не мисля че можем да оцелеем без тях. Имаме нужда от екип, пък бил той и от още един човек, както вкъщи така и на работа. Не знам как се намират тези хора, ако не е на случаен принцип. Според мен е преди всичко късмет и после работа и грижа за вас и за отношенията.
Край на терапията за тази сутрин.

Standard

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *