книги

Istanbul

muzika

След година и три месеца в крайна сметка прочетох “Истанбул” на Орхан Памук. Че е срамно да четеш книга за повече от година, срамно е. За оправдания, ще кажа, че през повечето време “Истанбул” си стоя плътно затворена на нощното ми шкафче, за сметка на няколко други книги.

Защо “Истанбул” от всичко на Памук.

Преди около две години я подарих два пъти в рамките на един месец и съответно се позаинтеревувах. Попрелидстих повечето му неща в Orange преди окончателно да се спра на нея. Но и не само. В крайна сметка, Истанбул е култов от където и да го погледнеш. Не мога да скрия, че ми е любимо място. И не, не хода там заради кожените маказините в Аксарай, кожените палта и златото.

С една дума.

Ако трябва да опиша “Истанбул” с една дума, тя ще е “тежка“. Разбирам обаче, че това е стила за Памук. Втората дума, която ми идва е “тъга”. Ако очаквате разказ за града като в туристическа брошура – шарен, шумен и весел,  няма да го получите. Ако очаквате мултикултурния образ от “Музиката на Истанбул” – и това не е, макар да има допирни точки. Всъщност, предвид от колко време книгата е на пазара, надали очаквате нещо, но все пак аз да кажа.

В крайна сметка,

“Истанбул” е пътуване на Памук из спомените му. Задълбаване в собствените му душа, в тъгата и самота в него, фон н. Ровенето в душата на теми като детството и проблемите в семейството се редува с разкази за града през очите други автори – пътешественици, историци, както и със страхотни фотографии. Снимките са отделна тема и си заслужава да притежавате книгата дори само заради тях.

В крайна сметка “Истанбул” е качествена литература. Може да е трудно да стигнете до последната страница, но си струва.

ПП: На снимката е моста Галата, лично “творчесто”. Чудих се за музиката, но в крайна сметка да се чувства поздравен г-н Христо Иванов.

Standard

9 thoughts on “Istanbul

  1. Аз също имам подобен опит с литературата на Орхан Памук.

    Започнах “Бялага крепост”, стоя много време до леглото ми (прочетена на 1/3) и така и не я завърших :) . Най-вероятно в някой прекрасен ден, след още година, може пък и аз да стигна до последната страница.

  2. ПП: Казах ли колко се радвам да те видя тук. :)
    Не съм. Сори, не съм пила кафе още. :)

  3. Памук е прекрасен автор за заспиване; много е мек! (Нужно ли е да казвам като какво?)

  4. Савина says:

    Май ставаме няколко с трудното четене на Орхан Памук……….при мен първоначално беше порива, че ще съпреживея книгата (още повече, че в Истанбул е сърцето ми), но в един момент, когато не се получи желания ефект, като че ли изгубих и ентусиазма си…..но ще доведа нещата до край – някой ден:)

  5. Савина, да. Онзи ден пак чух: “Тя е чела “Истанбул”, което мен лично много ме изненада.” което както се сещащ изненада мен. :) Не знам, явно се смята за трудна нига :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *