windows 10
ревюта

Windows 10 и живият живот

В средата на април верният ми Мак (мир на праха му) претърпя злополука и влезе в сервиз, където в крайна сметка и остана за части. Не е нужно да обяснявам, колко е важна машината, за човек, който прави всичко на нея. От почти четири години насам лаптопът беше личен и служебен, не беше рестартиран за първите 2+ години и въобще беше едно естествено продължение на ръцете ми, с което си вадих хляба и не само.

За късмет, точно в момента в който се чудех какво да правя ми се обадиха от Microsoft  България с въпрос дали искам да направя user review на Windows 10 и спасиха положениетo. След теста ползвах Windows 10 на лаптопъ на Роси и в крайна сметка от няколко седмици съм със служебно Леново. Та от тест минах на реалността всеки ден да ползвам Windows 10 за служебни цели паралелно с новия ми Мак.

Няколко уговорки преди да ви кажа какво ми хареса и какво не и как се интегрира Windows 10 в ежедневието ми. Не съм ползвала Windows от 4 години. Последно пробвах 8та на някакъв служебен Samsung, на който беше жива мъка и реално на петия ден целият офис го беше обърнал да изглежда като предните модели. В този ред на мисли, очаквах тотален апокалипсис, който трява да призная, че не се случи.


Как се интегрира Windows 10 в ежедневният ми живот:

Първото, което винаги правя е да сваля Chrome, защото на него имам работни профили за клиенти. Свалих всички букмаркове и пароли на флашка и така. Операционната система постоянно ще се опитва да ви пробутва Internet Explorer, който ако трябва да сме честни реално също не е чак толкова грозен вече, но истината е, че не ми се занимаваше да го разучавам отново. С три двужения през Cortana (Сирито на Windows) намирате Deafult Programms app-a и му задавате кой да е дефоул браузър и не само – предполагам, че повечето от вас не ползват и дефоулт медия плеъра, а VLC.

Като цяло преминаването на Windows 10 се оказа не чак толкова трудно. Windows е нещо като матерен език за хората от моето поколение, защото това е системата, на която сме се учили да ползваме компютри и всичко инстинктивно ти се връща доста бързо. Последното, което продължавам да “бъркам” е да търся часовникът в горният десен ъгъл или да слагам мишката в хоткорнърс в търсене на всички прозорци или календара и метерологичното приложение. Всичко останало си е там, където сте го оставили. Работата с приложенията на Windows обачене е чак толкова лесна, защото го няма любимият док на Мака, който ти се скрива и появява когато ти трябва. Но тук идва първото нещо, което ми хареса

Неща, които ми харесаха

  • Познато е – ориентирах се сравнително бързо. Windows 10 всъщност е модерна версия на добрият старт Windows, който всички сме ползвали преди да станем достатъчно богати да имаме Макове. Всичко е там, където сте го оставили преди 6-7-8-10 години. По-бързо се върнах на Windows, от колкото едно време свикнах на iOS.
  • Search Windows – най-удобното нещо в цялата работа. Ако не знаете къде е каквото и да е просто го потърсете (да, функцията е взаимствана от iOS, просто като всяко друго нещо е по диагонал на екрана). Реално ми спести нуждата да трябва да разучавам Windows 10.
  • Визията на Windows 10 всъщност е чудесна – черно, контрастно, има опция като втори цвят да хване цвета на снимката фон. Разбира се зависи и от екрана на лаптопът, на който го ползвате.
  • Добрият баланс между десктоп и таблет. Двата лаптопа, които ползвах с Windows 10 имаха тъчскрийн и възможност за обръщане на екрана. Тъчскрийнът е странен, ако е целият екран без борд отстрани, защото при всеки опит да преместите лаптопа натискате тъчскрийна и нещо се случва. Пробвах да го въртя и да го ползвам под всякакъв градус, не виждам защо бих го ползвала на 180 градуса, доста по-стабилно е да си е на “задника”. Обаче това, което ми харесва е, че едно движение можеш да смениш трака, да пуснеш/спреш видеото, да увеличиш звука и най-важното да изкараш онскрийн клавиатурата, където да намериш дадено смайли или символ. Винаги ми е проблем как се изписват по-екзотичните символи. Ако лаптопът ви има тъчскрийн се случва лесно като на телефон.
  • Приложението за Twitter е доста читаво и лесно за употреба. Може да си го разпънете на цял екран и за разлика от безплатното такова за iOS се случва в реално време.

Windows 10 Hello

Нещата, които не ми харесаха

 

  • Няма тъчпад като на Мака. Кой каквото да ви казва, всичко, което не е MacBook иска мишка. Дори тъчпада на най-скъпия от Windows лаптопите (2 700 – 2 800лв, парите за Macbook от чужбина или стар модел от България) не можеше да стъпи на малкият пръст на Touchpad-a на Мака. Това прави лаптопът по-труден за пренасяне, защото трябва да носите и мишка и като цяло намалява ефективността на работата.
  • Няма я функцията да swip-вам между екрани. Липсва УЖАСНО! Месец без MacBook и продължавам инстинктивно да искам да сменя екраните с три пръста. Доста по-сложно е с кликане, особено ако трябва да търся с мишка, а честно казано не помня клавишната комбинация.
  • Липсват ми и hotcorners, както и с един клавиш всички приложения да са ми на екрана.
  • Колкото да е красиво пак е грозно. Съжалявам, не мога да си изкривя душата. Визията на програмите е чепата сравнено с всичко под iOS.
  • Все така се случват всичко да замръзне, да започне неочакван ъпдейт, лаптопът ви да реши сам да се изключи и въобще прави каквото си иска и може да загубите нещо над, което работите. Наистина не е приятно и не знам какво налага това в 2017.
  • Ако ви падне батерията, лаптопът се изключва. Не съм сигурна до колко това е проблем на Windows, но е досадно. Както и това, че ако бил затворен за повече време, като го отворите трябва да го включите. Губи се време и трябва да отворите всичко отначало. Аз съм човек, който работи над различни проекти в различни браузъри и табове и често ги оставям отворени да ме чакат с дни.
  • Звуковете не се изключват. При iOS, подобните програми се изключват. Ако слушате Spotify и си пуснете YouTube, Spotify автоматично ще спре докато си изслушате каквото там слушате. Тоест не трябва да ровите из 100те таба и апа и да ви се преплитат музики в ушите. Дребно е, но е доста удобно.
  • Обработката на снимки. Без Retina Display изведнъж всичките ми снимки ми се видяха ужасно грозни. На HP Spectre се ядваха нещата, на другите екрани просто няма нищо общо.

 

На кратко, липсват дребните неща, но като цяло с хубав лаптоп, няма причина, поради която да не харесате Windows 10.

Ако пък никога не сте ползвали нищо различно от Windows, то това е най-приятната версия според мен. Дори и нещо да не ви е ясно, оставяте си Кортана на долния бар и я ползваите за сърч. Истинският проблем, всъщност е да си харесате вашата машина, която да ви пасне, системата си е ок.

Standard
Венеция
на път

Венеция, the one and only

Бях ходила във Венеция два пъти – 1997 и 2006 за последния ден на карналава, затова идеята беше просто лежерно да се разхождаме и да снимаме. Точно от това, от което имах нужда. На първо четене Венеция ми се струваше малко чийзи избор на дестинация, но колко дълбоко съм грешала само.

Continue reading

Standard
други..., на път, снимки

7 “картички” от Стокхолм, които да снимате сами

стокхолм снимки

Стокхолм е най-фотогеничният град за който в който съм била, въпреки не малкото ми пътувания в Италия. Между островите, Балтийско море, Маларен, красивата архитектура, лодките, и страхотните залези без значение дали са в 3am или 3pm, градът просто няма лош ъгъл.

С вече редовните полети от София, логично се увеличава и броят на българи, които посещават града въпреки високите цени. И в този ред на мисли реших, че кратък списък с най-добрите места за снимки – показани от местни и лично посетени вече няколко пъти, би бил полезен.

Декемврийското ми пътуване беше първото в чужбина от както имам DSLR (2010), в което дори не извадих апарата от куфара. Аз съм човек, който до скоро се шегуваше, че хора които снимат само с телефоните си не трябва да ги чекират на летището. Обаче ето няколко причини: камерата на P9 e достатъчно добра, за да снимаш само с нея. Постът от лятото за нея тук, но на кратко: камерите са две – една цветна и една монохром, снимат едновременно и комбинират двата кадъра, плюс жестока опция за фокус, която все повече ми харесва с времето.

Също така с телефонът е по-лесно, по-лек е, не сменям обективи и най-важното не трябва да мисля за светлината. А светлината, скъпи мои е нещо важно, за което мислиш, когато снимаш в Скандинавите през зимата. Гонитбата понякога беше буквална – бързане през преки улици, за да я хван точно в момента, в който е на точната точка над езерото. Аха-аха да я изтърва във Фотографиска заради ремонтите на Слусен, м/у другото, но след някоя и друга година там ще има прекрасен парк. Continue reading

Standard
делнични, малко мисли…

Oh so special

specialНапоследък явно е модерно хората да смятат, че те и животът им са супер специални. Има дни, в които ни заливат едни важни статуси с патос на официални обръщения към народа, чиято тема е как някой е стигнал някъде с 204, ходил е на работа или подстригал се или детето му сътворило хартиена звезда за тържеството в детската градина. Каквото и да твърдят зен картичките в Пинтерест обаче, не всеки момент е вълшебен и специален и ежедневните ни задължения далеч не са геройство.

Continue reading

Standard