windows 10
ревюта

Windows 10 и живият живот

В средата на април верният ми Мак (мир на праха му) претърпя злополука и влезе в сервиз, където в крайна сметка и остана за части. Не е нужно да обяснявам, колко е важна машината, за човек, който прави всичко на нея. От почти четири години насам лаптопът беше личен и служебен, не беше рестартиран за първите 2+ години и въобще беше едно естествено продължение на ръцете ми, с което си вадих хляба и не само.

За късмет, точно в момента в който се чудех какво да правя ми се обадиха от Microsoft  България с въпрос дали искам да направя user review на Windows 10 и спасиха положениетo. След теста ползвах Windows 10 на лаптопъ на Роси и в крайна сметка от няколко седмици съм със служебно Леново. Та от тест минах на реалността всеки ден да ползвам Windows 10 за служебни цели паралелно с новия ми Мак.

Няколко уговорки преди да ви кажа какво ми хареса и какво не и как се интегрира Windows 10 в ежедневието ми. Не съм ползвала Windows от 4 години. Последно пробвах 8та на някакъв служебен Samsung, на който беше жива мъка и реално на петия ден целият офис го беше обърнал да изглежда като предните модели. В този ред на мисли, очаквах тотален апокалипсис, който трява да призная, че не се случи.


Как се интегрира Windows 10 в ежедневният ми живот:

Първото, което винаги правя е да сваля Chrome, защото на него имам работни профили за клиенти. Свалих всички букмаркове и пароли на флашка и така. Операционната система постоянно ще се опитва да ви пробутва Internet Explorer, който ако трябва да сме честни реално също не е чак толкова грозен вече, но истината е, че не ми се занимаваше да го разучавам отново. С три двужения през Cortana (Сирито на Windows) намирате Deafult Programms app-a и му задавате кой да е дефоул браузър и не само – предполагам, че повечето от вас не ползват и дефоулт медия плеъра, а VLC.

Като цяло преминаването на Windows 10 се оказа не чак толкова трудно. Windows е нещо като матерен език за хората от моето поколение, защото това е системата, на която сме се учили да ползваме компютри и всичко инстинктивно ти се връща доста бързо. Последното, което продължавам да “бъркам” е да търся часовникът в горният десен ъгъл или да слагам мишката в хоткорнърс в търсене на всички прозорци или календара и метерологичното приложение. Всичко останало си е там, където сте го оставили. Работата с приложенията на Windows обачене е чак толкова лесна, защото го няма любимият док на Мака, който ти се скрива и появява когато ти трябва. Но тук идва първото нещо, което ми хареса

Неща, които ми харесаха

  • Познато е – ориентирах се сравнително бързо. Windows 10 всъщност е модерна версия на добрият старт Windows, който всички сме ползвали преди да станем достатъчно богати да имаме Макове. Всичко е там, където сте го оставили преди 6-7-8-10 години. По-бързо се върнах на Windows, от колкото едно време свикнах на iOS.
  • Search Windows – най-удобното нещо в цялата работа. Ако не знаете къде е каквото и да е просто го потърсете (да, функцията е взаимствана от iOS, просто като всяко друго нещо е по диагонал на екрана). Реално ми спести нуждата да трябва да разучавам Windows 10.
  • Визията на Windows 10 всъщност е чудесна – черно, контрастно, има опция като втори цвят да хване цвета на снимката фон. Разбира се зависи и от екрана на лаптопът, на който го ползвате.
  • Добрият баланс между десктоп и таблет. Двата лаптопа, които ползвах с Windows 10 имаха тъчскрийн и възможност за обръщане на екрана. Тъчскрийнът е странен, ако е целият екран без борд отстрани, защото при всеки опит да преместите лаптопа натискате тъчскрийна и нещо се случва. Пробвах да го въртя и да го ползвам под всякакъв градус, не виждам защо бих го ползвала на 180 градуса, доста по-стабилно е да си е на “задника”. Обаче това, което ми харесва е, че едно движение можеш да смениш трака, да пуснеш/спреш видеото, да увеличиш звука и най-важното да изкараш онскрийн клавиатурата, където да намериш дадено смайли или символ. Винаги ми е проблем как се изписват по-екзотичните символи. Ако лаптопът ви има тъчскрийн се случва лесно като на телефон.
  • Приложението за Twitter е доста читаво и лесно за употреба. Може да си го разпънете на цял екран и за разлика от безплатното такова за iOS се случва в реално време.

Windows 10 Hello

Нещата, които не ми харесаха

 

  • Няма тъчпад като на Мака. Кой каквото да ви казва, всичко, което не е MacBook иска мишка. Дори тъчпада на най-скъпия от Windows лаптопите (2 700 – 2 800лв, парите за Macbook от чужбина или стар модел от България) не можеше да стъпи на малкият пръст на Touchpad-a на Мака. Това прави лаптопът по-труден за пренасяне, защото трябва да носите и мишка и като цяло намалява ефективността на работата.
  • Няма я функцията да swip-вам между екрани. Липсва УЖАСНО! Месец без MacBook и продължавам инстинктивно да искам да сменя екраните с три пръста. Доста по-сложно е с кликане, особено ако трябва да търся с мишка, а честно казано не помня клавишната комбинация.
  • Липсват ми и hotcorners, както и с един клавиш всички приложения да са ми на екрана.
  • Колкото да е красиво пак е грозно. Съжалявам, не мога да си изкривя душата. Визията на програмите е чепата сравнено с всичко под iOS.
  • Все така се случват всичко да замръзне, да започне неочакван ъпдейт, лаптопът ви да реши сам да се изключи и въобще прави каквото си иска и може да загубите нещо над, което работите. Наистина не е приятно и не знам какво налага това в 2017.
  • Ако ви падне батерията, лаптопът се изключва. Не съм сигурна до колко това е проблем на Windows, но е досадно. Както и това, че ако бил затворен за повече време, като го отворите трябва да го включите. Губи се време и трябва да отворите всичко отначало. Аз съм човек, който работи над различни проекти в различни браузъри и табове и често ги оставям отворени да ме чакат с дни.
  • Звуковете не се изключват. При iOS, подобните програми се изключват. Ако слушате Spotify и си пуснете YouTube, Spotify автоматично ще спре докато си изслушате каквото там слушате. Тоест не трябва да ровите из 100те таба и апа и да ви се преплитат музики в ушите. Дребно е, но е доста удобно.
  • Обработката на снимки. Без Retina Display изведнъж всичките ми снимки ми се видяха ужасно грозни. На HP Spectre се ядваха нещата, на другите екрани просто няма нищо общо.

 

На кратко, липсват дребните неща, но като цяло с хубав лаптоп, няма причина, поради която да не харесате Windows 10.

Ако пък никога не сте ползвали нищо различно от Windows, то това е най-приятната версия според мен. Дори и нещо да не ви е ясно, оставяте си Кортана на долния бар и я ползваите за сърч. Истинският проблем, всъщност е да си харесате вашата машина, която да ви пасне, системата си е ок.

Standard
други..., ревюта

Huawei P9 камера тест в Гърция

Huawei P9 камера

В последната година снимам повече с телефон от колкото с фотоапарат – по-интересно ми е. Тествах почти всеки съществуващ app за Android и има доста добри резултати. На скоро махнах от телефона си и всичко свързано с FB, както и пощата си и личният ми телефон вече е почти изцяло фотоапарат + music player + Viber.

Kамерите на телефоните претърпяха революция в последните години, но все още никоя не може да се сравнява с DSLR апарат в точните ръце. Разбира се “точните ръце” и с телефон, може да постигнете чудо, но винаги има едно “но”. Ако си мисли, че любимите ви хора в Instagram използват телефон, в повечето случаи се лъжете, така че не се депресирайте, ако снимките ви не изглеждат задължително като техните.

Увлечението ми по mobile фотографията стигна до там, че преди няколко месеца си направих втори Instagram акаунт само за черно-бели снимки. Вълнуват ме като кадри, а нямат място сред цветните. Ако искате да ги видите кликнете тук, личният е тук.

В този ред на мисли, още като чух за монохром камерата на Huawei P9 веднага исках да я тествам. За щастие от Huawei Българи в крайна крайна ме потърсиха и успяхме да организираме нещата така че, да взема телефона с мен в Гърция.

Още от самото начало идеята ми беше да тествам камерата, повече от колкото самия апарата, така че ще си говорим най-вече за нея. Получих доста въпроси как работят различни функции на телефона след като го върнах, например пръстовия отпечатък, но истината е че в момента, в който направих първата снимка в полето край Мелник всичко останало около Huawei P9 много слабо ме вълнуваше. Третирах го като фотоапарат. От друга страна едно, това e големият му USP и две, така третирам и личния си телефон. В бързината около пътуването, багажите, чакането на Маказа без опция за пишкане, градушката, която ни валя преди Хасково и прочие, леко пропуснах да снимам менютата и техните снимки са от Интернет, но това е положението.

Continue reading

Standard
ревюта

“Дякон Левски”, двама американци и 3:40 часа българско кино

Дякон Левски, българско кино

Всички снимки са от официалната FB страница на филма.

Лоренцо е един мил човек от братска Америка, който се премести да живее в България преди малко повече от година заедно с приятелката си, днес негова съпруга. Лоренцо е киноман. Една от основните причини да се навие да се премести тук за постоянно е факта, че тук се снимат много американски филми и има шанс да участва в някой от тях, което скоро му се случи. 

След година уроци по български, Лоренцо най-накрая се престраши да започна да гледа родно кино в желанието си да научи повече за нашата култура. Уви последва следното:

*     *     *

As someone who neither is Bulgarian nor speaks Bulgarian, I’m not Dqkon Levski‘s target audience. However, my wife and I attended the premiere at NDK on account of our friend Milena’s horse, a magnificent animal named Karina who was a credit to the film. With a beautiful, tawny coat and mighty, piston-like haunches, Karina brightened the film during the roughly 18 seconds she was onscreen, hurling the poor child-Levski into a pond. Unfortunately, having brought class to the proceedings, Karina promptly disappeared and the film took another 4 hours to reach its inevitable and merciful conclusion.

Continue reading

Standard
ревюта

Acer S7: тънък, бял и красив ултрабук

Acer S7 ултрабук

Прекарах последната една седмица с новия Acer S7 и този пост достига до вас през него.

S7 е новият ултрабук на Acer, еманация на усилията на компанията към примиум бранд. В това си решение Acer са се обърнали към италиански дизайнери за външния вид и това си личи наистина. Машината е едно от най-красивите неща, които съм виждала, ако трябва да съм честна, харесва ми дори повече от Macbook Air. Разбира се в името на красотата има един-два неособено удобни бутона, но предполагам, че се свиква.

Continue reading

Standard