делнични, малко мисли…

Oh so special

specialНапоследък явно е модерно хората да смятат, че те и животът им са супер специални. Има дни, в които ни заливат едни важни статуси с патос на официални обръщения към народа, чиято тема е как някой е стигнал някъде с 204, ходил е на работа или подстригал се или детето му сътворило хартиена звезда за тържеството в детската градина. Каквото и да твърдят зен картичките в Пинтерест обаче, не всеки момент е вълшебен и специален и ежедневните ни задължения далеч не са геройство.

(Най-много ми харесваха статусите за това кой имал великолепна и прекрасна 2016, но предполагам че и през 42ра хората са се влюбвали, раждали и са имали малки лични успехи на общия фон.)

И не че не е нормално в днешно време всеки да е звездата на своя собствен малък или не толкова кръг от хора, защото интернет ти дава тази възможност, не за друго. Нищо, че често не познаваме лично ⅔ от този кръг от хора, а ⅓ познаваме, но не сме виждали от бала насам. И всички си ръкоплясме, даже често колкото по-малко се познаваме искрено и лично, толкова по-силно си ръкопляскаме. Но ако 4 от 5 снимки са ти селфи може би е възпитано поне да не се преструваш, че искаш светът да се върти около теб. За светът не е тайна, за теб надали е тайна, така че нека сме честни.

Някои хора толкова са си повярвали, че са специални че ме карат силно да искам да си намеря работа от 9 до 5, да се возя с градски транспорт и да съм безкрайно обикновена.

*Снимката я видях в интернет и си я харесах. Нямам права.

 

Standard

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *